3. Съответните политики и намеси на правителствата на различни държави ще продължат да влияят върху международната търговия и процеса на икономическо и търговско възстановяване след епидемията. Дипломатическите търкания между някои големи икономики и настоящите трудности, пред които е изправена многостранната търговска система и т.н., може да имат възпиращ ефект върху световната търговия. Освен това усилията на всички страни за насърчаване на устойчив процес на възстановяване с повече социални и екологични ефекти могат да повлияят на съществуващия глобален търговски модел.
4. Нивото на дълга в световен мащаб нараства, което води до нестабилност на макроикономиката. По време на новата епидемична криза от коронарна пневмония, правителствата на различни страни, за да поддържат икономиката и допълнителните дългове могат да доведат до финансова нестабилност. Дори и да няма пълномащабна глобална дългова криза, увеличаването на дълга и задълженията за обслужване на дълга може да доведе до нестабилност в световната икономика. Всяко повишаване на лихвените проценти ще окаже натиск върху националните и частните заеми и ще има отрицателно въздействие върху инвестициите и международните търговски потоци, особено в развиващите се страни с ограничено пространство за фискална политика.
5. Тенденциите в потреблението на потребителите може да претърпят трайни промени. По време на пандемията от COVID-19 поведението на потребителите претърпя големи промени. Търсенето в някои сектори се е увеличило, като продукти за здравеопазване, цифрови услуги, комуникации и оборудване за домашен офис, докато търсенето в други сектори е намаляло, като транспортно оборудване, международни пътувания и хотелиерски услуги. Ако някои от тези промени продължат, те ще засегнат потребителското търсене на чуждестранни стоки и услуги.
Промяна на пазара и езика
